Никой няма да ви върне времето, което сте изгубили с децата си.
Никой няма да върне онези вечери, в които не ги прегърнахте.
Онези рождени дни и семейни празници, които прекарахте пред празна стая.
Тишината, в която трябваше да звучи гласът на детето ви.

Но бъдещето все още е наше. И то започва от днес.

Всеки пропуснат миг е рана – но и причина да се изправим, да действаме и да не мълчим повече.
Да не оставим нито един друг баща да минава през същото.
Да не позволим на отчуждението да стане норма.
Да не позволим системата да решава вместо сърцето.

Защото не сме бащи за да се оплакваме.
Бащи сме за да се борим.
В името на децата си. В името на истината. В името на обичта.

Не утре.
Не когато „имаме време“.
А сега.

P.S.
„Благодаря“ на уважаемия Съд за това, че така усърдно „защитава“ законните права и интереси на сина ми… и решава всичко според Вътрешното си убеждение.